Ден 13: БолкиВключвам се пряко от испанския еквивалент на Витоша 100

Ден 13: Болки

Включвам се директно от испанския еквивалент на Витоша 100 – Камино 800. В нахално ранния час, в който на нито един от нас не би му хрумнало да стане, Юлето към този момент е на закуска и дружно с новите си три приятелки - американки, разисквали тематиката за кафето и неговата геополитическа значителност. Сега, да не прозвучи самохвално, само че кафето в Европа е в пъти по-добро от това в Америка. И забележете – не ние се бием по гърдите с този факт. Американките без пердах си го признали. След тази очарователна полемика и удовлетворена от обстоятелството, че и “ний сме дали нещо на света ”, Юлето напуснала албергето в Tosantos в подготвеност да завладее първите километри за през днешния ден. Теренът обаче се оказвал кръстосан, с голям брой слизания и изкачвания, тук-там даже по-трудно проходима настилка. Към целия този коктейл, забождам и черешката на тортата – близо 40 градусова горещина, която, в случай че е на плаж с мента в ръка, може и да наподобява надалеч по-примамливо, само че не и по Камино. Почивката била наложителна и Юлето отбила в бокса, под една сянка, с цел да се възвърне от нелеките условия на тази права.

Налагала се незабавна мотивационна намеса и в рубриката " помощ от другар " започнахме да обсъждаме какъв брой още километра остават, по какъв брой би трябвало да върви дневно, с цел да стигне, ще се оправи ли, какво още я чака и прочие, и прочие. Предполагам, сходни безредици са безусловно естествени, както и подозренията. Човек не излиза всеки ден от ежедневното си улеснение, а тя освен абдикира оттам, а с такава скорост мина през огражденията на зоната си на комфорт, че свят им се зави. В края на краищата, мотивацията на Юлето се завърнала, станала, изтупала се, наместила короната и траяла напред. Никой не ѝ е обещавал да е елементарно, да сме наясно.

Изпречила се нова компликация. Тъкмо, когато набрала скорост, се появила болежка в бедрото и я предиздвикала да спре още веднъж. Осъзнала, че няма какво доста да направи, спяла под първата сянка, която видяла и седнала, с цел да отшуми напрежението. От аварийна пейка започнах да крещя: “Давай, момиче, можеш! Ти си образец, аз се гордея с теб. ”, с цел да я накарам да измисли нещо, да събере акъла си, да строи мозъчните си кафези в две редици и да измисли решение. Фармацевтично готова, нашата пилигримка забъркала коктейл от обезболяващи, за който ще я помоля да изложи обстоен лист, за тези от вас, които са решили да яхнат вълните на нейното премеждие. След 30 минутна пауза, болката отшумяла. Пийнала лимонада, подхранила се с две варени яйца, станала и траяла. И е тук, в този миг на средата на Камино, на сцената с бурни аплодисменти излязъл следващият урок, с цел да ни покаже, че колкото и да сме мощни, не може (не, че не може де, не трябва!) да притискаме тялото си до краен лимит. Защото нали се сещате за онази приказа: веднъж дамаджана за вода, втори, трети, на петия път се чупи. Дори и да почна да поръсвам бухнал снежец от сол върху главата ѝ, това няма да промени нищо, само че несъмнено ще си поговорим за смяна в дневния ѝ режим.

Трогва ме, когато след всичките тия еквилибристики по пътищата ми сподели: “Благодаря ти, че си до мен и не - няма да ми омръзне да ти благодаря всеки ден за това, че философски чуваш всичко от мен! ”, само че за това са приятелите, тъй като за купона всеки може, само че да забележим какво вършим в другите моменти.

Приятелството работи 24/7, на цялостен работен ден. То не си почива и не си взима отпуска.

Или си с някого и го подкрепяш в начинанията му или по-добре се unfriend-ни от листата му с другари. Изборът е твой.

Болката в бедрото извикала в съзнанието ѝ сходна обстановка от Странджа и защото не е хазартен вид, Юлето решила да не опъва до краен лимит жицата на търпимост на бедрото си. След 17.2 километра, в 16:06 ч локално време, се открила в алберге San Juan de Ortega, което разполагало с 62 кревати и на цена от 10 евро получила едно от тях за през нощта.



Албергето се намира в Castilla y Leon, която е най-голямата по повърхност испанска самостоятелна област, и която се намира в северната част на страната. Административният ѝ център е град Валядолид. На територията на днешната област са съществували кралствата Кастилия и Леон. Днес в региона доминират две етнически групи: кастилци и леонци. Почти три четвърти от жителите на Испания са кастилски испанци, разбъркан народ, произтекъл от античното иберийско население, върху който са оставили отпечатъка си едни след други келтите, римляните, вестготите и арабите. Преобладаващото болшинство изповядва римокатолическата религия, която до 1978 година е била публична вяра за страната. С общо население от 2 553 308 души, региона обгръща провинциите Авиля, Бургос, Валядолид, Леон, Паленсия, Саламанка, Самора, Сеговия, Сория.

Засега останала тук. Почивка, слушане на тялото и отново отмора. Ето под този надпис минал днешният ден.

На другия ден, за всеобщо утешение